В Казанлък бе представена книгата Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г.

istoriaВ Казанлък беше представена книгата „Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г. със съставители професор Генчо Начев и Красимир Узунов. Нека днес бъде стартът на честването на 100-годишнината от Балканската война” – това пожела на представянето един от организаторите – генерал-лейтенант Стоян Топалов, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Трябва да се учим от ентусиазма на 23-ти пехотен Шипченски полк. Това каза проф. Генчо Начев, директор на УНСБАЛ „Света Екатерина“ и почетен гражданин на Казанлък, на премиерата на книгата за историята на полка. Пред пълната зала на Дома на културата проф. Начев каза, че винаги е развълнуван, когато застава пред казанлъшка аудитория. Идеята за съставянето на историята се е родила спонтанно, като основният контекст е бил стряскащата тенденция за негативно развитие на ценностната система. „Доскоро децата искаха да ставата борци и охранители, а не художници и писатели. За моралните добродетели или не се говори, или се говори с ирония”, каза проф. Начев.

По думите му – дедите ни са оставили най-скъпо – имотите, жените, децата, родители си и са тръгвали с ясното съзнание, че жертват живота си за освобождението на брата българин, който е някъде там, и жадува свободата си. „Те превзеха Одрин, защото просто не знаеха, че Одрин е непревземаем. От този ентусиазъм трябва да се учим и искахме с книгата да го поднесем на съвременниците си. Бяхме убедени, че трябва да поднесем историята с гласа на участниците в нея, за да не се изкриви автентичността за подвига на тези хора. Ако с нещо сме помогнали, дори малко за възхода на идеалите, ще бъдем удовлетворени”, каза проф. Начев.

Не само родовата памет е била мотив на проф. Начев за написването на книгата, а и чувството за дълг към град Казанлък и областта, защото от този град, в годините на неговото възпитание като личност, е получил чувството за независимост, което не може да нямаш, ако се докоснеш до Балкана и чуеш шума му. Вторият мотив е историческата памет – чувството, което ти дава самочувствието, че живееш на земя, по-древна от египетската цивилизация, и чувството за красота и любов, което се подхранва от аромата на казанлъшката роза, каза той.

В дома на културата „Арсенал” в града кметът на Община Казанлък Стефан Дамянов заяви: „Чест е за нас, че единият от авторите – проф. Генчо Начев е почетен гражданин на град Казанлък, а Красимир Узунов е виден български общественик”, каза Дамянов.

По думите му – в първите години след войните, всички обикновени българи са отделяли от залъка си, за да построят в бедното си село паметник на Майка България. В цялата страна има много такива паметници. „Тази книга е част от книгата за майка България и можем да се поклоним пред героите, описани в нея. Почит заслужават авторите на книгата проф. Генчо Начев и Красимир Узунов”, каза кметът на Казанлък Стефан Дамянов. Кметът на Община Казанлък Стефан Дамянов връчи грамоти на съставителите на книгата проф. Генчо Начев и Красимир Узунов, както и на полковник от запаса Никола Рухчев, Татяна Узунова от Студио „Витамин Арт“, чието оформление е книгата, и Стефан Гунчев.

Премиерата на книгата „Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г.” се превърна в общоградски празник на духа, каза Анна Кожухарова – директор на Общинска библиотека „Искра” в Казанлък. Кожухарова припомни, че на днешния ден – 11 май се чества делото на светите братя Кирил и Методий. Книгата „Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г.” е изключително ценно издание, каза тя. „Премиерата на днешната книга говори за това, че българщината е била и ще бъде. Когато паметниците не стигат, остава едно свято нещо и то е словото – това е най-великият паметник, който може да се сътвори за хората, бойците, събитията”, каза Кожухарова.

По думите й – сериозният труд на съставителите на книгата проф. Генчо Начев и Красимир Узунов доказва, че България е държава с историческа памет. „Докато има такива автори, всички трябва да сме спокойни, че България ще пребъде, защото отношението към паметта е част от българската народопсихология”, каза тя.

23-ти пехотен Шипченски полк изминава дълъг и славен път. Това каза полковник от запаса Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово величество училища, в Казанлък на представянето на книгата „Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г.”. По думите на полк. Рухчев – навсякъде 23-ти пехотен Шипченски полк е посрещан като български полк. Населението го приема, запалват факли, по балконите излизат млади жени и запяват песни. Полкът достига и до Албания, жестока е битката за Струга. Българският войник не е забравил своя род, семейство, дом. Полковник от запаса Никола Рухчев цитира писмо на един редник от полка, поместено в книгата. Според полк. Рухчев – родолюбието у българските воини е създадено в българския дом, в който те са слушали разказите за проявите на храбрите български бойци. „Защо те така се биха – дали за победите, дали само за семейството – не, те се биха, защото в техните жили течеше кръвта на нея – нашата родина, затова така се биха”, каза полковник от запаса Никола Рухчев.

Славната българска пехотна част – 23-ти пехотен Шипченски полк остави светли страници в историята на България. Това каза ген.-лейтенант Стоян Топалов, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, на представянето на книгата. По думите на ген.-лейтенант Стоян Топалов – уникален е предложеният труд „Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г.”. Историята на този полк е свързана с най-ярките бойни действия за освобождението на българските земи, използвани са новостите във военната практика и тактика, и е увековечена славата на българската войска. „Книгата е съставена от двама съвременни, много добре известни радетели на българската памет. Появата на тази книга е в навечерието на 100-годишнината от Балканската война, което отбелязване считам, че ще бъде дадено днес тук”, каза ген.-лейтенант Стоян Топалов.

Уникалното е, че когато се обявява войната, населението тръгва да изпрати своите бащи и синове да служат в 23-ти полк. Личният състав на полка знаел как се печелят битки, но и как се помага на бедстващото население. „Много дадоха тези учители, лекари, банкови чиновници, занаятчии на казанлъшката околия през този период, за да изпишат със златни букви героизма на българския войник, който не е допуснал да бъде пленено българското знаме”, заяви ген.-лейтенант Стоян Топалов.

„Нека днес бъде стартът на честването на 100-годишнината от Балканската война”, каза той. Бойният път на тези войни е осеян с много подвизи. Благодарение на труда на авторите на книгата е оставена светла диря за подвига на бойците от 23-ти пехотен Шипченски полк”, каза ген.-лейтенант Стоян Топалов.
На официалното откриване присъстваха депутатът Димо Гяуров, Васил Самарски – председател на Общинския съвет на Казанлък, бригаден генерал Красимир Кънев, бригаден генерал Валентин Буров, комисар Алекси Алексиев, ген.-лейтенант от запаса Стоян Топалов – председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, полковник от запаса Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища и други.

Преди представянето бе изпълнен химнът на Република България, както и военният марш „Велик е нашият войник”.

Преди премиерата на книгата, в Казанлък бяха поднесени венци пред паметната плоча на авторите на песента „Велик е нашият войник” подпоручик Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев.

Весела БАРЪМОВА